Добрич е село в Южна България, намира се в община Димитровград, Област Хасково. Отстои на 7 км югозападно от Димитровград и на 14 км северозападно от Хасково.
Село Добрич е разположено в Хасковската хълмиста област, край река Банска на около 130 м н. в.
Населението на селото към 2012 г. е около 1300 души.

За произхода на името на селото сред местното население битува следната легенда:
"След битката при Клокотница Иван Асен II оставя на близкото възвишение един от своите велможи на име Доброшин за свой съгледвач, очаквайки опасност от Изток. Цялото отделение заедно със своя началник остава на височината до обратно повикване във войската, но такова не идва. В края на лятото същата година Доброшин разрешава на войниците си да приберат в бивака и своите семейства, имайки предвид, че Иван Асен няма навика да прибира веднъж поставените постове. Така до голямата шатра на войниците се нареждат още няколко по-малки. По поляната насред вековната букова гора ехтят женски гласове и весела детска гълчава. Условията за живот тук наистина са добри. Дивечът в гъстите гори бил в изобилие, близката река била пълна с риба. Плодородната почва давала възможност за развитие на земеделие и скотовъдство. Минали години и бивакът постепенно се разрастнал в селище с около 40-50 семейства. Селището било скътано в гористата тогава местност, така че непознат човек трудно би го открил. Така е поставено началото на с. Добрич, което наследява името на своя основател – Доброшин. Едни го споменават като Доброшинеца, а други го знаят като Доброчинеца."

Както се вижда от легендата селище в района на днешното село е съществувасло от незапомнени времена. За времето на първото поселище в района историческата наука все още мълчи. Историкът Димчо Аладжов споменава за крепост край с. Добрич, която била част от укрепената линия Връх Аида - с. Минерални бани - с. Татарево - с. Клокотница.
Съществуват предположения, че селото възниква покрай споменатата крепост още през Първата българска държава (681-1018 г.).
По време на османското робство в близост до с. Добрич е минавал старият коларски път за Истанбул.
Малко след Освобождението (1880 г.) с. Добрич има население от 850 жители, при което 220 семейства, живеещи в 142 жилища. По това време населението на селото притежава около 300 броя говеда, главно волове, които се използват за обработка на земята и около 1500 овце.
Според статистиката от 1925 г. в селото се отглеждат 930 говеда, около 200 крави, 186 биволици,  2248 овце,  238 свине и 55 коня.  За сравнение, през 2006 г. в селските домакинства се отглеждат 125 крави, 260 овце, 78 кози, 280 прасета, 6300 домашни птици и 15 коня.
Селската черква „Св. Иван Рилски”е построена през 1880 г., понастоящем в нея тече основен ремонт.  Малко по-късно, през 1886 г. са поставени основите на Добричкия манастир „Успение Богородично”.
Днес село Добрич е известно из цяла България с чудотворния извор на Светите Три Светители, намиращ се в дома на баба Василка.

Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.
2. Сайт на село Добрич - www.selodobrich.com